Неплатен отпуск по чл.160 от Кодекса на Труда

Съгласно чл.160 от Кодекса на труда, всеки работник/служител има право на ползване на неплатен отпуск, което възниква от деня на сключване на трудовото правоотношение  и е в сила  до  неговото прекратяване.

По време на неплатения отпуск работникът или служителя не изпълнява трудовите си задължения и съответно работодателя не му изплаща  трудово възнаграждение.

С ползването на неплатен отпуск не се прекъсва трудовото правоотношение.

През времето на ползване на този отпуск  не се изплащат  както трудово възнаграждение така и обезщетения от ДОО.

Ползването на неплатен отпуск не е обвързан с изискване за определен трудов стаж, нито пък с това дали е ползван или не полагаемия се платен годишен отпуск за съответната година. Това означава, че ползването на  този отпуск зависи изцяло от  работодателя без чието разрешение, това право на работника/служителя не може да бъде осъществено.

Единствено съгласно чл.160, ал.2 от КТ , работодателя не може да откаже ползването на неплатен отпуск.

Продължителността на неплатения отпуск не е ограничен от закон и зависи единствено от искането на работника/служителя и от съгласието на работодателя.

Ползването на неплатен отпуск не е задължително.

Неплатен отпуск може да се ползва в следните случаи:

- когато не е придобит необходимия трудов стаж за ползване на платен годишен отпуск

- когато работника/служителя е ползвал полагаемия платен годишен отпуск за календарната година

- когато има причини, поради които не желае да ползва платения си годишен отпуск.

За ползване на неплатен отпуск е необходимо работника/служителя да подаде писмено искане отправено към работодателя, в което не е задължително да бъдат посочени мотивите за това искане. В искането задължително се посочва периода от време за който се иска неплатен отпуск, както и начална дата от която започва ползването му.

Разрешението от страна на работодателя е също в писмена форма – заповед или резолюция върху искането.

Ползването на неплатения отпуск може да бъде прекъснато, като за целта работника/служителя подаде молба отправена към работодателя.

Когато отпуска се прекъсва, за да бъде заменен с ползването на целеви отпуск, то към молбата се прилагат документи удостоверяващи необходимостта от ползването на този отпуск.

- отпуск за временна неработоспособност

- отпуск поради смърт на близък роднина

- повиквателна заповед за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия

- призовка  чрез която работника/служителя  е призован в съд или от други органи като страна, вещо лице или свидетел.

Искането за прекъсване се прави веднага след възникване на някое от горепосочените обстоятелства. По време на прекъсването на неплатения отпуск, работодателя дължи трудово възнаграждение в зависимост от основанието за прекъсване на този отпуск.

След изтичане на целевия отпуск, работникът/служителят има право да поиска отново да ползва остатъка от неизползвания неплатен отпуск.

За разрешаване на по-заплетени казуси, ви съветваме да използвате компетентните съвети на професоналисти или професионални счетоводни услуги.

Прочетена 35180 пъти
Неплатен отпуск по чл.160 от Кодекса на Труда - 4.3 от общо 5 на базата на 9 оценки
Оценете
(9 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички задължителни полета. Не е разрешен HTML код.

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ © 2006-2014 АЛТУС ЕООД