За счетоводното отчитане на дълготрайните активи в националния сметкоплан са създадени три групи сметки: 20 Материални дълготрайни активи, 21 Нематериални дълготрайни активи, 22 Финансови дълготрайни активи.
Сметките включени в тези групи са активни и дълготрайните активи се показват в актива на баланса. Първоначалната стойност на материалните и нематериални дълготрайни активи може да бъде цена на придобиването, себестойността им или продажната цена.
Стойността на придобиване се формира от покупната цена /без ДДС/ и всички други разходи за превеждането на актива в подходящ за ползването му вид.
Това са фактически извършените разходи - разходи за доставка и монтаж в това число транспортните разходи, разходите по товаренето и разтоварването и други разходи непосредствено свързани с доставката.
Себестойността се формира от основните производствени разходи, без разходите за организация и управление, финансовите и други извънредно изразходени средства.
Продажната цена - това е предполагаемата цена на даден актив, която предприятието може да получи за него на пазара.
Придобиването на ДМА може да се осъществи посредством:
- закупуване на нови или употребявани МДА
- строителство чрез възлагане или по стопански начин
- безвъзмездно получени от други юридически и физически лица
- непарични дялови вноски от учредителите.
Синтетичното счетоводно отчитане на ДМА става посредством сметките от група 20 - Материални дълготрайни активи. В тази група са включени сметките: 201 Земи, гори и трайни насаждения; 202 Продуктивни и работни животни; 203 Сгради; 204 Машини, съоръжения и оборудване; 205 Транспортни средства; 206 Стопански инвентар; 207 Разходи за придобиване на ДМА; 208 Ликвидация на ДМА; 209 Други ДМА.
Дълготрайните активи се използват за повече от един отчетен период. Тяхната стойност се пренася върху стойността на продукцията, стоките и услугите на части в продължение на целия срок на използването им посредством амортизационните им отчисления. Това означава, че амортизациите представляват част от стойността на ДА, която се начислява в разходите на производството за всяка година от периода на функционирането на активите. Амортизациите са разход за предприятието, но те не се изземват от него, остават в негово разпореждане и се използват заедно с реализирания доход.
До влизането на Закона за счетоводството в сила амортизационните норми се определяха по линейния метод. При този метод, амортизационната норма е една и съща за всички години от периода на използването на актива и осигурява равномерно пренасяне и включване на стойността на актива в производствените разходи и цените на произвежданата продукция и услуги. При нелинейните методи динамиката на амортизацията е дегресивна /намаляваща/ и прогресивна /увеличаваща/ и затова те се разделят на дегресивни и прогресивни.
Съгласно Закона за счетоводството, нематериалните дълготрайни активи са :
- разходи за учредяване и разширяване;
- продукти от научна и развойна дейност;
- патенти, лицензи, концесии, ноу - хау, фирмени марки и търговски права, програмни продукти;
- други интелектуални права.
За предприятията интерес представляват разходите за разширяване и учредяване. Те се отчитат чрез сметка: 211 Разходи за учредяване и разширяване.
В Националния сметкоплан за отчитане са посочени следните видове разходи:
- за подготовка на документацията за регистрация и пререгистрация в съда при учредяване и разширяване на предприятието
- за държавни такси, предвидени в нормативните актове за учредяване
- за отпечатване на съобщения, изплащане на хонорари на експерти и консултанти за икономически обосновки, проектоустави и други разходи за регистриране.
В състава на финансовите дълготрайни активи влизат:
- средства под формата на съучастия, предоставени на други предприятия
- инвестиционни книжа
- инвестиционни имоти
- предоставени от предприятието дългосрочни заеми.
Счетоводното отчитане на дългосрочните инвестиции се извършва чрез сметките: 221 Дългосрочни инвестиции, направени в дъщерни предприятия и 222 Дългосрочни инвестиции съответно в асоциирани предприятия и малцинствени съучастия. Ценните книжа, които имат характер на дългосрочни инвестиции и не са отразени по сметки, се отчитат чрез сметка 223.
При пазарната икономика е разрешено взаимното кредитиране между предприятията. Синтетичното отчитане на представените дългосрочни заеми се извършва чрез сметка 225 за предоставени дългосрочни заеми в левове и сметка 226 съответно за дългосрочни заеми във валута.